Първа родова среща на Кършовите потомци

Здравейте, скъпи родственици и приятели!

В следващите няколко реда (или страници) ще се опитам да разкажа как премина първата родова среща на потомците на Кършовия род. Правя го най-вече заради онези от вас, които по една или друга причина бяха възпрепятствани да вземат участие в срещата. Сигурен съм обаче, че и тези, които присъстваха, също ще отделят малко от времето си, за да коментират и споделят своите впечатления.

Признавам си, че от няколко дни се опитвам да напиша тази публикация, но все спирам и ми се струва, че ще се получи нещо слабо; че ще пропусна да спомена някой момент от срещата; че няма да успея да пресъздам настроението, което беше обхванало всички нас в празничния ден. Така че предварително се извинявам и моля за снизхождение към репортерската ми неопитност.

Първите участници в родовата среща – семейството на Ана Кършовска – бяха пристигнали в Елена още в началото на седмицата. За съжаление нямахме много време да се видим с тях. По стар нашенски обичай подготовката на събитието вървеше до последния момент, въпреки че бяхме започнали навреме. Трябваше да уточним детайлите около сценария и музикалното оформление, да получим материалите за участниците, да се опитаме да отпечатаме родословното дърво. Последното обаче се оказа непосилна задача, тъй като дори при дължина 15 метра, буквите на имената щяха да бъдат с размер 1.5 – 2 милиметра! Отказахме се …

В четвъртък, 5 май, очаквахме първите гости. Трябваше да пристигнат почти всички членове на Инициативния комитет, Панайот и Драгомир Панайотови, Румяна и Регина Кършовски, роднините от Румъния, двамата едноименници Лъчезар Богданов – баща и син. Събрахме се на вечеря в ресторанта на хотел „Елени Палас“, нетърпеливи и развълнувани. Споделяхме спомени, откривахме общи познати, пресмятахме родствени връзки. Повеселихме се добре, имаше и тостове, но всички бяхме малко притеснени от дъждовното и необичайно хладно за началото за май време. Късно вечерта посрещнахме семейството на Стефан Георгиев заедно с майка му, Маринка Георгиева. Позната на всички като „леля Минка“ или „майката на Кристалина Георгиева“, тя се оказа и най-възрастният участник в срещата. Оказа се обаче, че групата от Румъния ще пристигне посред нощ заради проблеми с ферибота. Разделихме се с пожеланието „дано до утре времето да се оправи“…

Гергьовската сутрин в Елена беше студена, но поне дъждът беше спрял. Постепенно облаците бавно и неохотно отстъпиха пред настойчивостта на слънцето, което явно беше съпричастно с нас и не искаше да да пропусне дългоочакваната родова среща.

Точно в 9.00 започна регистрацията. Бяхме подготвили малък тематичен пакет материали за всеки участник – табелка (бадж) с името, брошура и химикал. Материали имаше дори за най-младия участник в срещата Мария Матева.

Постепенно фоайето на общинската сграда и мястото пред него се изпълниха с усмихнати хора, които се прегръщаха, запознаваха, припомняха си отдавна отминали случки, разпитваха се един друг. Еленчани и гости на града коментираха с одобрение събитието.

Най-голям интерес предизвика пристигането на почетния председател на Инициативния комитет, еврокомисар Кристалина Георгиева, която само няколко часа преди това беше кацнала на българска земя специално заради участието в родовата среща. Много от участниците искаха непременно да си направят снимка с именитата си родственичка, а тя не отказваше на никого.

Времето обаче течеше неумолимо и трябваше да се отправяме към музейния комплекс и църквата „Свети Никола“, където беше предвидено да се състои тържествената част от родовата среща.

Участниците тръгнаха по тесните калдъръмени улички, преминавайки край къщата на братята Кършовски, а после и край Часовниковата кула, която от 1812 г. до наши дни неизменно отмерва всеки кръгъл час с камбанен звън. С влизането през портите на Музейния комплекс „Даскалоливницата“ човек има усещането, че попада в друг свят. Вероятно така са се почувствали и тези от участниците, които за първи път посещават комплекса. Удивени от автентичната атмосфера, част от тях пропуснаха тържественото начало…

Църквата „Свети Никола“ е най-старата в града – датира от началото на XVI век и е съвременник на нашия родоначалник, болярина Кършо. Целият й свод е в стенописи, а акустиката е уникална. Камбанен звън възвести началото на тържествената част от срещата на Кършовци. Със затихването му започна поемата „Кършо войвода“, изпълнена от Станислав Русев – най-младия участник в еленския самодеен театрален състав. Музикалният фон – „Откак се е, мила моя майно льо“ и „Вятър ечи, Балкан стене“ – допълваше въздействието. Силна творба за силни хора, живели в най-трудните за родината ни времена!

Водещият на тържествената част, Иванка Сиракова – служител в Музея на Възраждането – приветства участниците в родовата среща. След нея, под звуците на „Достойно есть“, ученичката Даниела Кисьова изпълни стихотворението на Георги Данчев „Старият град“, което ни пренесе в ония времена, когато „… тук са мерени с крина жълтици; тук и Левски е шетал сред нощ …“.

Думата бе дадена на официалния гост на родовата среща, Деканът на Историческия факултет към СУ „Климент Охридски“, доцент Пламен Митев. Той изнесе кратка беседа за рода на болярина Кършо и мястото му в българската история. „От даскалското поприще и книжовните занимания, през несгодите на четничеството и драмата на българските бунтове, до саможертвата за свободна и целокупна България можем да измерим присъствието на Кършовския род в съдбата на Елена и реалните заслуги на неговите представители в националната ни история” – това признание, изречено от доцент Митев, изпълни със заслужена гордост сърцата на присъстващите Кършови потомци.

На фона на напевното „Хубава си, моя горо“, ученичката Марина Станева рецитира стихотворението „Мой свиден бащин край“. След нея водещият даде думата на правнучката на Иван Попхристов Кършовски – еврокомисар Кристалина Георгиева, която в своето приветствие обобщи вълнението на всички присъстващи.

„Благодаря на всички отблизо и далече за това, че уважихте нашия род и намерихте време да дойдете на тази среща. Ако се вярва на историята, в тази църква днес се намират представители на 10-ото, 11-ото, 12-ото и 13-ото поколения Кършовци. Човек трябва да знае корена си. Нашият корен е дълбок, а сега можем да кажем, че клоните на дървото му са здрави, красиви и са развили прекрасни плодове. Надявам се, че събирането на нашия род ще бъде пример и за други български родове – да се опознаем, за да можем, единни, да сме по-силни.”

Последните думи на Кристалина Георгиева преляха в изпълнение на „Многая лета“, което отекна в църквата и накара всички да станат на крака, развълнувани от чувството за принадлежност към един наистина велик род!

След края на официалната част се отправихме към паметника на братята Кършовски, където поднесохме цветя и венец в знак на признателност към славните наши предци. Своята почит засвидетелства и местната власт в лицето на кмета Сашо Топалов и председателя на Общинския съвет Симеон Кънчев, които също поднесоха венец и връчиха поздравителен адрес. „Елена има много велики родове, но Кършовия род заема особено място сред тях“, сподели еленският градоначалник.

Тръгнахме към комплекс „Тихият кът“ – едно наистина чудесно място, предлагащо невероятна гледка към върховете Чумерна и Симаново, към Острец и Шейтанската усойна – все местности, където горите още пазят спомена за Кършо войвода и неговата дружина. Този път нямаше хайдушко чеверме, но персонала на заведението беше подготвил добро вино и вкусни ястия. Времето мина в непринудени разговори, запознанства, наздравици и снимки за спомен. Радвахме се на чудесно време и полу- на шега, полу- на истина си казвахме, че Господ ни е подарил този слънчев ден през като цяло облачната и дъждовна пролет заради това, че вършим едно наистина богоугодно дело. Разделихме се неохотно, но си дадохме обещание, че скоро отново ще се съберем… а дотогава ще поддържаме връзка помежду си.

За съжаление, не разполагам със снимков материал от „Тихия кът“. Вместо това, публикувам снимка на хората от Инициативния комитет за провеждането на Първата родова среща на потомците на болярина Кършо.

Това е засега от мен, скъпи родственици. Очаквайте скоро снимков материал, видеоклипове и други материали, свързани с родовата среща и рода на болярина Кършо. Разчитам и на вашата активност!

С поздрав от слънчева Елена,
Дилян Млъзев