(със съкращения и допълнения от „Родолюбиво поколение“, Христо Николов Станев, 1995, Университетско издание „Св. Климент Охридски“)
Според редица научни изследвания, след падането и опостушаването на Търновград от ордите на Баязид I, много боляри избягали в Еленския балкан. Доказателство за това са наименованията на махалите, например Горни и Долни Болерци, както и наличието на т.нар. „болярска махала“ в гр. Елена по онова време. Много от населените места и до днес (според легендите) носят имената на своите основатели – някогашни първенци от българското царство, които се заселвали заедно със своите семейства в долините и по чукарите, далеч от поробителя, и живеели там, създавайки свои родови общности. Такъв, вероятно, е бил и основателят на Кършовия род.
Иван поп Христов Кършовски пише, че според спомените и бележките на неговия баща, поп Христо Иванов Кършов, след неуспешен опит за въстание, Кършо войвода, заедно с част от дружината и домашните си, се настанил в гънките на Еленския балкан, между върховете Чумерна, Симаново и Острец, в местността Мъртвината. Това място, както личи и от наименованието му, било „едно от най-непроходимите и непристъпни по онова време за турските нахлувания“. Тук той построил жилище на място, „защитено от самата местност, а пък вярната му дружина си построила къщи околовръст от неговата къща“.
Възниква въпросът: кога се е случило това? Както става ясно по-късно, от момента на заселването на дядо Кършо войвода до първите документални свидетелства относно неговите потомци (втората половина на XVIII в.), има пет или шест поколения. Това показва, че най-вероятно заселването е станало около края на XVI – началото на XVII в., което съвпада с Първото Търновско въстание, т.е. боляринът Кършо е по-скоро потомък, отколкото съвременник на преживелите падането на Търновград. Всичко това обаче са предположения, които трябва да бъдат исторически доказани.
Иван Кършовски продължава: „…тогавашното пусто, непроходимо и непроизводително планинско място било превърнато в райска градина. Намясто заглъхналата и непроходима дотогава гора, в която се излежавали до него време разни диви зверове – мечки, вълци, глигани и други подобни, се отворили просторни плодородни полета, добре обработени, изорани и посеяни ниви, богати пасища, по които се виждат добре построени къщи и обори с дебели дъбови греди и широки и дебели храстови дъски … по покритите с гъста трева пасбища вместо виенето на дивите вълци сега се чува приятното блеене на рунтави и гойни овце, които припкат и пасат. На друга страна пасат стада от угоени коне, биволи и волове, съпровождани от своите пастири: овчари, коняри, биволари и воловари, които, въоръжени от главата до петите, свирят със своите кавали упоителни народни песни“.
Колкото и идилична и непривична за всеки познаващ еленските околности да е тази картина, факт е, че и до днес местността между селата Велковци, Лазарци, Хъневци и Илаков рът, където според легендите са живеели другарите на дядо Кършо, изглежда доста „цивилизована“ и се отличава от околностите с отсъствието на големи горски масиви, наличието на пасища и до голяма степен облагородени селскостопански площи и овощни градини край речното корито.
Иван поп Христов Кършовски продължава: „Всички в задружното семейство на дяда Кърша (вероятно наричан така по-скоро от уважение, отколкото заради възрастта му) заживели сговорно в задруга. Никой нямал нещо свое, всички били стопани на всичко. Разбирали се като единокръвни братя и братовчеди. Волята на дяда Кърша била неизменим закон за всички. Той бил управител на цялото селище, главен войвода и военачалник на всички мъже, способни да носят оръжие … Всички мъже в това селце се чувствали доброволни войници. В случай на необходимост, пръв дядо Кършо запасвал сабята, вземал оръжието и повеждал своята вярна дружина на бой.
В знак на благодарност и уважение към своя всепризнат ръководител, жителите дали на новопостроеното село името Кършовица или Кършовци“.
Наименованието „Кършовци“ съществува и до днес като махала, разположена източно от с. Велковци. Възрастните хора в околността все още помнят къде се намира „Кършовското гробище“. Говори се и за основите на „Кършовската къща“, върху които впоследствие е построена жилищна сграда, съществуваща и до днес.
„…Така организирана и въоръжена, дружината на дяда Кърша отмъщавала за злодеянията на турските поробители. Тежко и горко на ония турци, които имали участта да се срещнат с дядо Кършовите хора или да попаднат близо около „държавата на дяда Кърша“, както я наричали. Те скъпо заплащали за дързостта си и рядко спасявали главите си. Скоро дядо Кършо се прочул с подвизите си като покровител и защитник на онеправданите. Неговата „държава“ станала привлекателно място за много беззащитни хора. По този начин жителите на селището се увеличавали и то се разраствало.
Описаното говори, че всъщност дружината на войводата Кършо е била по своята същност една добре организирана хайдушка чета. Това съвпада и по време с подема на хайдушкото движение, особено силно изразено след двете Търновски въстания (1598, 1686 г.)
Много от младите хора се заселили трайно по тези места и създали потомство. Дядо Кършо също се задомил, като взел за жена една местна мома на име Стана. Седем години след женитбата им, тя родила син, когото нарекли Стойно. Кършо войвода се гордеел със сина си и въпреки честите си отсъствия, полагал много грижи за него. Жена му, също родолюбива българка, често му пеела юнашки песни. Стойно растял и заяквал, достоен наследник на славния си баща и продължител на Кършовия род.
В едно кръвопролитно сражение край днешното село Стара река, дружината на дяда Кърша дала тежки жертви. Преданията говорят, че от 75 четници, 10 загинали и 30 били ранени. Ранен бил и самият Кършо войвода. Пренесли го в дома му, но там починал от раните си. Така завършил живота си този юначен и безстрашен българин.“
Написаното по-горе почива до голяма степен на спомени и легенди. Други източници отреждат на дядо Кършо дори по-сериозна роля в българската история от ония времена. Например тук можем да намерим следния цитат: „…в изворите е записано че боляринът Кършо, управник на Елена, постигнал договореност Еленско да запази автономия при условие, че разреши на изток да се заселят юруци…„. Смятам да се регистрирам в този форум и да проуча кои са изворите, на които се позовава авторът на това мнение.
В следващата статия: За потомците на дядо Кършо и слизането им в град Елена.