Използвани източници:
1. „Произход и история на селищата, съставляющи Илаков-рътската община – Еленска околия“, Стоян Островърхов, 1931, Елена, Печатница „П. С. Кършовски“ . В текста по-долу стилът (и правописът, доколкото е възможно) са запазени според авторите.
2. “Родолюбиво поколение”, Христо Николов Станев, 1995, Университетско издание “Св. Климент Охридски”)
Иван Стоянов Кършов бил човек буден – учител и общественик. Учителствуването си той започнал в килийното училище в с. Велковци – м. Кършовци, в собствената си къща. За него има запазени писмени сведения. Според приписка в стар молитвослов, през 1800 г. той бил в състава на тричленната делегация, която ходила в Цариград да иска разрешение за изграждането на кале в Елена за защита от кърджалийските набези: „Да са знай куга отидоха на Цариград поп Дойно, Йоан Кършув и хаджи Панайот за калето на возн Гдне 1800 г.“
С името на Иван Стоянов Кършов е свързано и друго родолюбиво дело. Заедно с Дойно Граматик той ходил в Котел да преписват Паисиевата „История славянобългарска“. За съжаление, Кършовият ръкопис е изгубен – смята се, че е изгорял по време на Освободителната война, а Дойновия се съхранява в Народната библиотека в София. [2]
Стоян Островърхов, изследовател на местната история и редактор на в. „Еленска защита“, пише подробно за Иван Ст. Кършов в своята книга „Произход и история на селищата, съставляющи Илаков-рътската община – Еленска околия„:
„Изолирани в недрата на Балкана, отдалечени от главните пътища, нямали близко съприкосновение с турското население и турската власт, в миналото под турското робство населението на тия махали си живеело сравнително спокойно, рядко са виждали тъдес турчин. От време на време са минавали през някои махали турци ловжии, но не са вършили пакости, при замръкване нощували са у свои познати. Турски заптии са идвали само при събиране на даждия. Така че нямало е поводи за недоволства сред турското население. По тази причина прояви с масово революционно настроение тук не е имало. Имало е само единични прояви на такова настроение и то у личности, които по природа са били бунтари, или, като емигранти, са били в съприкосновение с революционери, от които са се надъхвали с революционни идеи. Такъв революционер по природа е бил известния богаташ в м. Кършовци, дядо Иван Ст. Кършов, потомък на болярина Кършо войвода … Като народолюбец и революционер, дядо Ив. Ст. Кършов е бил голям противник на еленските чорбаджии, с които е водил постоянно борба. Пътувал много, видял разни страни и срещнал се с разни хора, той е бил за времето си доста развит, буден и свободолюбив мъж, у когото е била породена идеята за народна политическа свобода, затуй той е взел живо участие, като деятелен член, в тъй наречената „Велчова завера“ през 1835 г., организирана от капитан Георги Ст. Мамарчев в плаковския монастир „Св. Илия“. В тази завера е участвал и х. Юрдан Брадел (по-късно наречен „Брадата“; да не се бърка с д-р Йордан Брадел, р. 1847 г. – б.р.) от гр. Елена. След предателството на х. Юрдан Кисьов, почти всичко по-главни участници в заверата са били уловени и избесени. Обесен е бил и х. Юрдан Брадел в гр. Търново. Дядо Иван Кършов случайно, като по чудо, е можал да прехвърли Дунава и да се спаси във Влашко.
За това „Кършово съзаклятие“ в. „Юнак“, год. I – 1898, бр. 9, пише дословно следнето:
„След потушаванието на Велчовото възтание в Търново, „за вера“ наречено и избесванието на по-главните по него дейци, учредители, както и стария Хад. Юрдана от Елена, негова другар, приятел и съмисленик, стария Ив. Ст. Кършов, който е спасил, като по чудо, главата си, се ограничил в собственните си, останали от бащи, деди и прадеди имущества, в с. Кършовци, на един час отстояние на Юг от Елена, и там замислил, по примера на предшествениците си (вероятно препратка към Кършо войвода и потомците му – б.р.), да отмъсти за смъртта на избесените в Търново и особено за приятеля си хад. Юрдана Браделя. За тая цел той почнал да събира вярна дружина и да се готви за бъдещи решителни действия. В това му предприятие много му спомагали верните на баща му, дяда Стояна Кършова, приятели и другари във всичко; те са биле Велко Ст. Вълков от с. Велковци, Вълко Мечкобиеца от с. Мечкобийците, Койчо от с. Чукани, Добри от с. Разпоповци и др. От като се споразумели със съзаклятниците, станало едно събрание в къщата на стария Иван Ст. Кършов, в с. Кършовци, било взето решение, да повдигнат народа против турското владичество. Но за да можало това да стане в по-големи размери, та да има известна сполука и успех, по-видните от съзаклятниците взели върху си грижата да отидат да дирят съмисленници и поддържатели и по други места из България. Най-деятелния в ходението от всички е бил Велко Ст. Вълчов; той пребродил цяла западна България и ходил в Лом, Видин, Кула, Пирот и Ниш, а на връщание минал и през Средец. Той се срещал с разни видни лица и и говорел за бъдещото възстание. Всички удобрявали предложението му и намерението му, но малцина били ония, които действително се решавали да вземат участие във възстанието, преди то да се осъществи и закрепи. Единственните лица, които са дали обещание и се заклели, че щат да действуват за повдиганието народа на възстание, са биле: Манчо Пунин из Бистрица, Ломско, Колю Бояджия от Берковица, Цоло Тодоров от с. Тиловица, Белоградчишко, Петко Маринов от с. Грамада Видинско, Хад. Пешо от Пирот и войводите: Милойко и Священик Гавраил, а после разпопен Гавро из Ниш. И действително, както ще да видиме по-сетне, всички тия съзаклятници са испълнили съвестно даденото обещание и устояли на клетвата си.
След като Велко С. Вълчов се завърна и съобщил на стария Ив. Ст. Кършов що е извършил, почнало се приготвянието. Като по-млад от всички съзаклятници е бил и Христо Хад. Юрданов от Елена, син на обесения Хад. Юрдана Браделя; той бил посветен в тайната лично от стария Ив. Ст. Кършова и е служил у последния, като негов писар и съветник. Най-после, всичко отивало на добре и се очаквало само съобщението за деня на общото възстание. Но тъй като съобщението ставало много бавно и не безопасно, Ив. Ст. Кършов изпратил Велка С. Вълчова, да отиде и се срещне с познатите гореозначени съзаклятници. Велчо отишъл, но се забавил твърде много; това дало съмнение на стария Ив. Ст. Кършова и тогава той изспратил Вълка Мечкобиеца да отиде да распита и разбере що става с Велча. Вълко ходил и се върнал заедно с Велча, когото срещнал в Средец. Когато се върнали, Велко С. Вълчов расправил на Ив. Ст. Кършова, че всичко е готово за възстание по западната страна на България, само оставало да се споразумеят със Сърбите за да отпустнат оръжия и барут, както и да испратят и своя помощ на възтанниците, Българи. Предполагаемото възстание трябвало да стане в пролетта на 1836 г., но то било ускорено по непредвидени причини със станалото в Пиротско възстание, което се е започнало много по-рано, по причина на големите насилия, вършени от Турците, върху мирното българско население от една страна и от сръбските подбуждание от друга. Вследствие на това, забележило се движение от страна на турските власти. Христо Хад. Иванов бил в Търново и като се върнал съобщил на Ив. Ст. Кършова, че Турците се готвяли и че във Видинско имало възстание. Ив. Ст. Кършов събрал дружината си на съвет, за да видят що трябва да правят. Взето било тогава общо решение, да тръгнат за Търново. Когато се готвяли за път, пристигнало известие, че възстанието е потушено и те се разотишли по домовете си. По тоя начин се е завършило това Кършово възстание.“ [1]
Според източниците, Иван Стоянов Кършов е пребивавал основно в родовата къща в м. Кършовци, в която се е помещавало и килийното училище. Той построява къща и в Елена (вероятно става дума за различна от построената по-рано от дядо му, Стойко Кършов). Къщата, построена от Иван Стоянов Кършов, е запазена и до днес и се намира в началото на ул. Кършовска, в непосредствена близост до музейния комплекс в гр. Елена. В тази къща Васил Левски и Ангел Кънчев слагат началото на частния таен революционен комитет в Елена. Там Иван Ст. Кършов прекарва и старините си при своя най-малък син Христо. Вероятно там е завършил и живота си.
Иван Стоянов Кършов има трима синове – Вълчо, Петко и Христо, и четири дъщери, от които трите са починали рано, без да оставят поколение. От дъщерите му, наследници има само Елена. Вълчо и Петко са се занимавали със земеделие, а Христо бил учител и певец в черквата, след което през 1842 г. бил ръкоположен за свещеник. [2]
Честит празник на всички родственици! Да бъдем здрави, щастливи, усмихнати и добри един към друг!
