За потомците на дядо Кършо и слизането им в град Елена

(със съкращения и допълнения от “Родолюбиво поколение”, Христо Николов Станев, 1995, Университетско издание “Св. Климент Охридски”)

След смъртта на болярина Кършо, неговият първороден и единствен син, Стойно, останал глава на семейството. По това време той (според спомените на поп Христо Иванов Кършов) бил около 14-15 годишен. Не след дълго, Стойно Кършов вече бил достоен заместник на своя баща и оглавил вярната му дружина, за да отмъщава на поробителите. Майка му, Стана Кършова, познавайки хайдушкия живот, настоявала Стойно да се задоми. Той взел за невеста една мома от с. Велковци, Стоянка, и създал свое семейство. Три години след сватбата, майка му се поминала. Стойно станал наследник на целия имот на дядо Кършо. Той бил трудолюбив и находчив, и в същото време непримирим родолюбец като баща си. Удвоил наследеното, като в същото време продължавал да участва в набезите на дружината против турските безчинства. На третата година от задомяването му се родило момче, което кръстили Стойчо.

Стойно бил сполетян от участта на баща си, славния Кършо войвода. В сражение с турците бил ранен и дълго се залежал от раните си. Оздравял, но вече не можел да носи оръжие и наскоро след това починал. Жена му Стоянка повикала брат си Добри да живее при нея и да се грижи за имота. За по-голям респект, той приел името Добри Кършов, въпреки че нямал кръвна връзка с рода на болярина Кършо. След време, когато Стойчо пораснал, той посъветвал вуйчо си да се откаже от фамилията Кършов, но това не станало, тъй като всички вече го знаели с това име. След години Добри изчезнал; чуло се, че се е заселил в Сливен, където създал семейство, запазвайки фамилията Кършов.

Това било първото, но не единствено във времето приемане на фамилното име на болярина Кършо. Така и до днес цели родове носят имената Кършови, Кършеви или Кършовски, без при това да имат кръвна връзка с основоположниците на Кършовия род.

Синът на Стойчо Кършов се казвал Стойко. След като пораснал и осъзнал, че хайдушката съпротива срещу поробителя, която родът му водел вече три поколения, е обречена на неуспех, той посъветвал верните другари на баща си (по-скоро техните внуци и правнуци – б.р.) да се отдадат на мирен труд и да чакат сгодно време. Самият Стойко се захванал със скотовъдство и търговия с добитък. Скоро се замогнал и за по-сигурно се преселил в Елена, където построил хубава къща. По това време градът наброявал не повече от 60 – 70 къщи, от които по-видните били построени под хълма Калето.

Стойко Кършов бил избран за глава на селото (Елена). Седем години никой не се оплакал от него. Дошли обаче няколко котленци, които искали да застанат начело на управлението и не харесвали Стойко Кършов, който, верен на родовите ценности, продължавал да бъде защитник на онеправданите и потиснатите. Това се оказало съдбоносно за него. Иван Кършовски пише, че „… много подкупени от противниците му кръвопийци го причаквали по Иванкова река нощно време, когато си идвал от Кършовци, за да го убият, но не успявали да сторят това“, а „… мнозина от уговорените се изповядвали пред него и го съветвали да се пази“.

По настояване на старата си майка, Стойко Кършов се задомил, като си избрал добра мома от с. Буйновци, на име Стойна. След две години им се родило момче, което нарекли Стойно. Дядо Стойко Кършов дал сина си в метоха да се учи „на четмо и писмо“ при духовника Кирил. За три години момчето се научило да чете и смята, станало и певец в черквата. В летописна бележка от 1759 г. се споменава името на Стойно Кършов: „Да се знай кугату са заучи Станю на даскал Ненча от Слава тебе, Боже наш, та взех псалтир от Стойна Кършува за четири гроша“. Даскал Ненчо е първия учител в Елена, за когото има писмени сведения, а горният цитат е първото документирано споменаване на Кършовия род.

От бележките на Иван Кършовски се разбира, че (според спомените на неговия баща, поп Христо Иванов Кършов), Стойко Кършов е бил убит от заговорниците. Начело стоял някой си хаджи Иван, който подкупил един турчин от Килифарево. Една вечер, късно, Хаджи Иван повикал навън Стойко Кършов, уж да му каже нещо, а турчинът, който чакал до вратата, ударил дядо Стойко в гърдите с гюлле, пригодено за целта като боздуган.

Когато починал, дядо Стойко бил на около осемдесет години, но изглеждал на не повече от петдесет. Хората го уважавали, защото имал обичай в определени дни да раздава на сиромасите храна и дрехи. В дома му идвали много бедни хора и никой не си отивал с празни ръце, а когато заминавал на път, имал обичай да се отбива в една от кръчмите и да черпи всички с вино.

Синът на Стойко Кършов – Стоян, поел грижата за бащиното си наследство и започнал да се занимава с търговия. Майка му живеела повече в Кършовци. Стоян също бил високо уважаван от съвременниците си. Заедно с верните другари на баща си се включил в освободителното дело и защитавал хората от турските издевателства. Много турци, които се занимавали с грабителство и разбойничество, платили с главите си своите варварски злодеяния.

Стоян се оженил на 33 години за момата Неда от махала Чукани. Три години по-късно им се родил син, когото кръстили Иван. За да му даде образование, Стоян Кършов повикал един духовник от Рилския манастир, който близо седем години учил Иван в дома му. Дядо Стоян Кършов се преселил във вечността на 66 години, а след три години починала и жена му. Иван останал сирак на 29 годишна възраст.

До този момент родословното дърво на дядо Кършовия род върви по права линия. Можем само да предполагаме дали това се дължи на късното задомяване на заетите с хайдутуване Кършовци, или историческите източници са недостатъчни. Факт е обаче, че потомците на болярина Кършо продължават неговото дело през годините и се помнят, и уважават като защитници на хората по онова време от турските издевателства.

This entry was posted in История на рода and tagged , , , , , , . Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>